Сквозь зарево углей (BulgAryan version)

В морето, което сковава лодките Тук, където чернее прозрачното небе Своя поглед устремяват, които отварят очи Пробляськ на тьмнината та в лунната нощ Гръм разкъсва за миг тинишата Нарушава нейният вечен покой Гората онемява заспива в тъмата От където храни своя древен корен Мълния ноща осветява В миг чертае своят път Вечната стена на небесата разцепва И се устремява към вечната земя Там, където пламъкът се ражда опожараващ кръстове дървени и църкви пепелата измитат студените ветрове Със себе си вземат и светоста на духа